Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите. В нея един срещу друг застават сърбите, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и българи, албанци, власи и чехи.
До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват София и достигат до границите на сръбската държава. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, което се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) сърбите успяват да нанесат поражение на турците, но Мурад се подготвя за нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на българските владетели Иван Шишман и Добротица, които отказват да му предоставят военни подкрепления за войната срещу сърбите. Потенциалната заплаха от българите е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България. През следващата година Мурад потегля срещу сърбите.
Решителната битка се състои в местността северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница. Към княз Лазар се присъединява владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд начело с войводата Владко Вукович. Първият сблъсък между двете войски е успешен за сърбите, които обръщат в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на сръбския велможа Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син Баязид. Той успява да постигне обрат в развоя на битката. Княз Лазар е убит, а сръбските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.
Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на сърбите, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I.
